L'aspect ludique de la création et de l'usage de tronqués en français contemporain et l‘opposition oral - écrit
The playful aspect of the creation and use of truncated words in contemporary French and the oral-written opposition

Summary/Abstract: Игровият аспект на лексикалното съкращаване чрез отсичане на част от производната основа в съвременния френски език се проявява основно в две насоки: при образуването на някои отсечени лексеми, където се долавя стремеж към асоциация с цяла дума и при изграждането на игри на думи на базата на широко разпространени отсечени единици. Отсичането на начална или крайна част от основата се реализира в пряка зависимост от специфични фактори, между които и търсенето на омонимия с пълна дума, пораждаща конотативно значение за новата езикова форма. Писменото означаващо в някои случаи подсилва създадената връзка на омофония между съкратената и цялата дума, в други спомага за тяхното разграничаване. Утвърдени отсечени единици се появяват в различни игри на думи, между които каламбурът, свързващ две думи или словосъчетания с различно означаемо посредством съществуващата между тях омонимия или паронимия. В съвременната френска преса се наблюдават редица употреби на отсечени лексеми в рамките на устойчиви словосъчетания, където те заемат мястото на близка по звучене цяла лексема, като отделните значения се сливат в ново, хибридно. Играта на думи се осъществява и чрез вмъкването на съкратената форма в сложна езикова единица. Различни видове рими, построени между отсечена и цяла дума или между две отсечени думи, намират място в езиковата продукция. Игровите образувания се основават също така на парономазията: поставените редом или на разстояние в изречението отсечена и пълна лексема с общи фонеми създават впечатлението за повторение, на фона на което се откроява различното значение. Игровият момент, който присъства в оформянето или употребата на съкратените чрез отсичане на част от производната основа думи, се вписва в поетическата функция на езика: римите, повтарящите се фонеми участват в изграждането на ритмични мотиви и наподобяват структурирането, характерно за поетичния жанр. Играта на думи предполага определен прочит, разшифроване, възможни благодарение на съчетаването на устната и писмената форма на изразяване. Озвучаването на писмения текст прераства в мисловен анализ, водещ до ново разчленяване на изказа. Устната, както и писмената форма, могат да бъдат знак за игра на думи, семантично мотивирана от наслагването и сливането на значения. Разглежданите образувания трябва да бъдат анализирани и като част от явлението интертекстуалност поради формалното сходство на отсечените лексеми с цели думи или компоненти на сложни лексеми и словосъчетания, което се превръща в източник на асоциативна конотация. Умелото използване на устната и писмената форма за целите на играта на думи, но и наблюдаваните при отсичането изменения в устен и писмен план в сравнение с цялата дума, показват значението на писмената реч за образуването и употребата на отсечени единици и налагат търсенето на по-адекватен анализ на тяхната специфика: лексикалното съкращаване чрез отсичане на част от производната основа не може да бъде отъждествявано с устната реч, а опозицията устна - писмена реч не се явява приложим модел в случая. Употребата на отсечени думи подлежи на друга интерпретация: тя въвежда в дискурсивните устни и писмени структури разговорния стил, което позволява да бъде отнесена към по-общата проблематика за процеса на формулиране на изказа.

• Details
• Contents