Художествени тенденции и естетически подходи в монументалната живопис от ХVІІІ в. Особености в Тесалия
Artistic Trends and Aesthetic Approaches in 18th Century Monumental Painting. The Case of Thessaly

Summary/Abstract: Тесалия е обширен район в централна Гърция с множество планински и равнинни местности. През ХVІІІ в. жителите й се занимават предимно със земеделие, животновъдство и търговия и благодарение както на търговията, така и на емиграцията, поддържат връзки с Истанбул, с Дунавските княжества и с Централна Европа. Като се започне с най-ранния сте- нописен паметник от този период – църквата „Св. Пантелеймон” в с. Царицани от 1704 г. и се стигне до най-късния – главната църква в манастира „Преображение Господне” в с. Агия от 1797 г., до нас от този регион са достигнали множество стенописни ансамбли в различни паметници – от енорийски църкви до манастирски католикони. Главно през първата половина на века повечето майстори на стенописи следват горе-долу дословно традицията, в която са били обуча- вани, без да се влияят особено от художествени тенденции, чужди на местната традиция, макар да я обо- гатяват с доста индивидуални ико- нографски и стилистични черти. Още през четвъртото десетилетие на века обаче, започва възраждане на местната живописна традиция, като или биват наемани иконописци от други места, или тесалийските майстори възприемат тенденции, непознати дотогава в този район. По онова време повечето стенописци са от Епир, Аграфа и Агия край Лариса (Агийското ателие ) и в творбите им се усеща иконографското влияние на критската школа и на школата на Се- верозападна Гърция, както и познаване на гравюрите. Всъщност при някои от тях, като живописците от Агийското ателие и Константин от манастира Петра (1784), се долавя влиянието на творби от целите Бал- кани. Освен това у мнозина от тях се усеща и въздействието на Дионисий от Фурна, най-вече у Георгиос Георгиу и Георгиос Анагносту (втората половина на ХVІІІ в.). Присъствието на такова множество стенописци с различна художествена подготовка води до създаване на редица произведения, които до голяма степен са показателни за основните тенденции, възникнали в православната стенна живопис през същия период. Трябва да се отбеле- жи обаче липсата на творби с изразено западно влияние както в иконографско, така и в стилистично отно- шение. Изборът им вероятно е бил съзнателен и води до възраждане и търсене на характерни особености, нови за живописта по онова време, но възникнали благодарение на при- емствеността във византийската традиция и намерили израз в големите стенописни ансамбли от ХVІ и ХVІІ в. Освен това всички западни еле- менти, които могат да се проследят в творбите им, би трябвало да се смя- тат за органична част от традицията и за присъщи на основните естетически концепции на епохата.

• Details
• Contents