Комуникация, адаптация, интеграция: българският танц в две епохи на четири континента. Нови теоретични размисли (част 1)
Bulgarian dance in two ages on four continents. New theoretical reflections (part 1)

Summary/Abstract: Текстът представя един нов етап в изследването на феномена „танцуване по български от чужденци и българи“, с което авторката се занимава вече трето десетилетие. Тук се размишлява върху изконните функции на танцуването – комуникация, адаптация и интеграция, в нашето дигитално съвремие и се предлага глобално структуриране на феномена. Подчертани са терапевтичните потенциали на българските танци и се прилага нова интерпретация на „семантичната звезда“ за отделния танцуващ човек. Трите „мотивационни комплекса на танцуване по български“ са открити в междинното структурно ниво на феномена във всички държави. Те тематизират спецификите и процеса на съвременната танцова комуникация като „път към себе си“ и като връзка между микро- и макроистория. Интеграцията авторката разпознава като копнеж, но и като страх. „Американският модел“ на танцуването по български от чужденци е според нея един прекрасен пример за преодоляването на страха на местните хора. Затова проектът за „интеркултурна компетентност в глобалния свят“ е специфициран в структурното макрониво на феномена първо с вариантите на този модел в Северна Америка, Европа, Близкия Изток, Далечния Изток и Латинска Америка. В следващата част изконните функции ще бъдат коментирани в трите модела на танцуване по български от българи.

• Details
• Contents