Power and the organizations of musicians: The rhetoric of the Fatherland Front and ideological dissonances within the construction of the Union of Bulgarian Composers, Musicologists and Concert Performers (1944 – 1949) Cover Image
  • Price 4.50 €

Власт и музикалнотворчески организации: оф-реториката и идеологическите дисонанси в конструирането на Съюза на композитори, музиколози и концертиращи артисти (1944 – 1949)
Power and the organizations of musicians: The rhetoric of the Fatherland Front and ideological dissonances within the construction of the Union of Bulgarian Composers, Musicologists and Concert Performers (1944 – 1949)

Author(s): Angelina Petrova
Subject(s): History, Fine Arts / Performing Arts, Music
Published by: Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките

Summary/Abstract: Посветен на конструирането на публичната сфера в областта на професионалната музика и създаването на „Съюз на композитори, музиколози и концертиращи артисти“ по съветски образец (1944 – 1949), текстът разглежда преди всичко два проблема. Първоначално се изследват фрагментарните следи от опозиционни сюжети. Проследява се основно краткото двуборство през периода 1945 – 1946 между доминирания от БРП /к/ Български музикален съюз с председател Любомир Пипков и секретар Иван Камбуров и Професионалния съюз на музикантите в България със секретар Полцениус. В неформалния и опозиционен контекст стоят и някои документирани източници на Новата музика, които указват влияние на предтоталитарните контакти между Константин Илиев и Алоис Хаба, описани от Константин Илиев в ранните му статии. Категорично като втори проблем на периода 1944 – 1949 се очертава и „дългото траене“ на отечественофронтовската идеологическа формула за прогресивно изкуство, което на практика отлага с няколко години наказателните последствия от Ждановското постановление от 1948 спрямо българските композитори. Коментират се основно източници от официалната преса от периода 1944 – 1949, ранни идеологически текстове от дейци на БРП /к/ Александър Обретенов, Вълко Червенков, мемоарни източници, стенограми и др. В тях се проследяват сюжетите на „съгласие и несъгласие“, на нестройността и сплитането на импулси на модернизма и знаците на идеологическите императиви на времето. Това позволява да се докоснат нови акценти в проучването на периода, както и да се очертае картината на поетапното изгражданена идеологическия и административен контрол от началото на социализма у нас. Ранният етап на овладяване на публичната сфера в професионалната музика е свързан и с първите „инструменти“ на идеологически контрол.

  • Issue Year: 2017
  • Issue No: 3-4
  • Page Range: 39-62
  • Page Count: 24
  • Language: Bulgarian