Поглед и признание
Gaze and Acknowledgement

Summary/Abstract: Александър Кьосев извежда на преден план една форма на непризнаване и пренебрежение, чийто анализ се изплъзва на модела на Хонет, анализиращ формите на признаване и непризнаване в три основни сфери: на любовта, правото и труда. Става дума за онези социално конструирани форми на непосредствено възприятие – за социалния поглед, – който не разпознава собственото различие на другия, смесва различните други в един обобщен образ, отнемайки им „правото на различимост“. Казано иначе, Кьосев стилизира една идеално-типична форма на социално възприятие, която, независимо от съдържателните си вариации, тече по оста между „голямото Аз“ (или „ние“) и „всички други“, все едно какви са те, все едно какви собствени претенции за идентичност и различие повдигат – те са неразличимите (помежду им, а не спрямо нас) и винаги стигматизирани „други“ – африканци, балканци, посткомунистически страни и т.н. Използвайки опита на постколониалната критика, Кьосев засилва тезата си, като настоява, че подобни дискурсивни форми на пренебрежение се инкорпорират на преддискурсивно ниво – на нивото на погледа и възприятието. Тезата е, че разпознаваемостта като минимално признаване на различие е елементарно логическо условие на интеракцията и, разбира се, базисен проблем за всяка социална теория. Съответно неразпознаването е елементарна форма на нанасяне на морална щета.

• Details
• Contents