Справедливост и комуникативна свобода
Justice and Communicative Freedom

Summary/Abstract: В статията си „Справедливост и комуникативна свобода“, която задава фокуса на изданието, Хонет по убедителен начин показва парадигмалната сила на своето понятие за признаване, като го прилага към жизненоважния въпрос: как можем да определим социалната справедливост днес? Точно новата концептуална оптика на парадигмата на признаването позволява на Хонет да формулира основната си теза в този текст. А тя е: макар известни либерални теоретици като Джон Ролс да са прави в допускането, че отстояването на принципа на индивидуалната автономия за всички членове на обществото е това, което определя дадено общество като „справедливо“, все пак те грешат, когато твърдят, че постигането на тази цел е въпрос на разпределение и преразпределение на блага. Отстояването на принципа на равната автономия на индивидите изисква във всекидневния социален живот да са осъществени отношения, които не са предмет на преразпределение. Според Хонет обществените форми на живот могат да получат определението „справедливи“ тогава и само тогава, когато актьорите са в състояние да изискват и да получават три форми на интерсубективно признаване, които са необходими предусловия за пълноценно развитие на субективността: емоционална съпричастност, морално уважение и социално признаване.

• Details
• Contents