Author(s): Kalin Porozhanov / Language(s): English,Bulgarian
Issue: 20/2012
1. ИМПЕРИИТЕ. От средата на 5 в.пр.Хр. насетне, Одриското царство в югоизточна Европа, подобно на Лидия и Персия в Мала Азия, от етносна държава, в която царят властва само над собствения си етнос, се превръща в империя. От средата на 5 в.пр.Хр. Делоската симахия от съюз става Атинска архе-империя. Голяма част от полисите по крайбрежията на Одриската базилея-империя, от средата до края на 5 в.пр.Хр., се включват като данъкоплатци в Атинската архе. През първата половина на 4 в.пр.Хр. това продължава и при Втората Атинска империя. Развитието на икономиката на Одриското царство от втората половина на 5 и първата половина 4 в.пр.Хр., от етносна в имперска, налага на царете да облагат с данъци не само поданите етноси, но и елински полиси. 2. РЕЗИДЕНЦИИТЕ. Местоположението на 28 владетелски резиден- ции потвърждава, че държаните от одриските царе крайбрежия са: западната и средната част на Северното Мраморноморие – най-вече при и около Хиерон орос/Ганиада, източната половина на крайбрежието на Тракийско море и в югозападното Черноморие. Видно е, че по тези морски крайбрежия на Одриското царство има не само елински полиси, но и достатъчно крайбрежни владетелски резиденции, които се допълват и от други на континента. В тези управленски пунктове на Одриското царство се генерира владетелска мощ, от тях се налагат и се събират данъците, както от подвластните траки, така и от елинските градове. 3. ТЪРЖИЩАТА. Около 20 вътрешни и крайбрежни тракийски тържища със смесено население, но и същинските елински емпориони по морските крайбрежия, а доколкото е възможно и по-големите полиси, намиращи се по тях, се контролират от одриските владетелски резиденции заради техните пазарни функции, свързани с ускореното развитие на стоково-паричните отношения през тези векове. 4. ПОЛИСИТЕ. 16 полиса не плащат на Атинската архе минимум около 40-50 таланта, които най-вероятно отиват в хазната на Одриския двор. По-големите и силни полиси като Бизантион, Селимбрия и Перинт от Мраморно море; и Енос, Самотраки, Маронея и Абдера от Тракийско море, макар и членове на Архета, са относително свободни полиси, които, до голяма степен са сравнително независими спрямо политиката на властване над тях от Одриската базилея. Изключение в това отношение правят Селимбрия на Мраморно море и Енос на Тракийско. По-малките като Даунион тейхос, Дидюмон тейхос, Бизанте и Серейон тейхос от Северна Пропонтида и Дикая, Дрюс, Зоне, Сале и Дейре от Тракийско море, също имат относителна автономия, но като емпориони по същината си, по-реално са включвани в границите на Одриската империя. При това, те ще функционират, съобразно нейните и техните собствени интереси, а не толкова и само, съобразно интересите на Атинската архе.
More...