Ателието към синайския манастир "Св. Екатерина" - ареали на дейност и разпространение на художествената му продукция между XI и XIII в
The Sinai School at St. Catherine Monastery — Areas of Activity and Spread of its Artistic Production between Second Half of Tenth and Thirteenth C.

Summary/Abstract: Визирайки дейността на ателието към синайската обител "Св. Екатерина" между XI и XIII в. извън границите на полуострова, настоящото изследване си поставя за цел да даде основания за преразглеждане на някои аспекти от художествения живот във Византия по време на ръстоносните походи. Тези съображения са свързани с паралелното функциониране и на други равностойни на Константинопол художествени центрове, чийто принос в установяването на най-високите норми в средновековната художествена естетика, е не по-малко значителен. От дистанцията на близо осем столетия и предвид утвърдената практика за атрибуция на качествените средновековни образци към елитарните традиции на столичното изкуство, а на граничещите с примитива средновековни образци - към изкуството от малоазийските провинции на Империята, изясняването на проблема наложи да маркираме няколко опорни точки. Първата е свързана с ползването на емблематичната за ателието от манастира "Св. Екатерина" техника на кръгово полиране на позлатата в ореолите и ни насочи към развитието на синайския исихазъм и проникването му през този период във всички сфери от живота на монашеските кръгове в региона. Като взехме под внимание и културологичните измерения на процеса, обособихме основните ареали на дейност на ателието и акцентирахме на поклонничеството като важен фактор за разпространението на художествената му продукция. Включването на териториите, намиращи се в близост до Светите земи в орбитата на най-активно и може би най-агресивно иноверно присъствие в периода между Първия и Четвъртия кръстоносен поход, не предполага възможност за обособяване и трайното просъществуване на локални художествени центрове. Това ни даде основания да считаме, че с тази дейност вероятно са се ангажирали монасите от "Св. Екатерина" и респективно Синайската архиепископия, която възползвайки се от автокефалния си статут и получените както от арабите, така и от кръстоносците, привилегии, основава •по свой устав много храмове в Кипър, Кападокия, Ливан, Сирия и др. За художествените измерения на подобна далновидна политика като безспорна гаранция за съхранението на православния дух в споменатите региони свидетелстват запазените произведения на църковното изкуство. Идентичната техника на позлата, безспорните сходства в иконографските схеми, типажите и маниера на изграждане, които откриваме при съпоставяне на паметници от Кипър или споменатите центрове в Мала Азия и Близкия Изток, с най-добрите образци от сбирката на манастира "Св. Екатерина", ни позволяват да говорим не за влияние, а за директна атрибуция към художествената продукция на Синайското ателие.

• Details
• Contents